Клас Многочетинести червеи или Полихети (Polychaeta)

Наброяват около 5300 вида. В Черно море са около 186 вида (Варна). Най-богато разнообразие от тях се намира по крайбрежието. Също така се срещат и на големи дълбочини,където налягането е голямо-8000м.    Alvinela Pompejana живее до 2000-

Наброяват около 5300 вида. В Черно море са около 186 вида (Варна). Най-богато разнообразие от тях се намира по крайбрежието. Също така се срещат и на големи дълбочини,където налягането е голямо-8000м.

   Alvinela Pompejana живее до 2000-4000м дълбочина при висока температура (40-50˚С), сероводород, манган (среда за бактерии,които окисляват водата). Живеят и червеи,бактерии,миди,риби.
  Всички видове са свободно живеещи. Размерите вариват от малки-2-10мм, средни-5-10см, големи-3м-гиганти:Eunice gigantea.
Има както морски,така и сладководни видове. Те обитават езера,които са били морски и постепенно са се опреснили (Байкал,Балатонсо езеро,Каспийско море,в пещери в Херцеговина. Рядко можеда се срещнат и на суша,но ако са там,то се намират по бананови плантации в субтропиците- сем. Neride

Устройство на Полихетите:
Пигидиум се нарича последният сегмент на многочетинестите червеи. Пигидиумът носи две чувствителни месести образувания-анални цири. На него се отваря анус. Главовата част се състои от два сефмента. Първият сегмент се нарича простомиум (призос-преден,строма-уста), а вторият се нарича перистомиум (пери-около).

Простомиумът носи сетивните органи,зад тях има вдлъбване. Това вдлъбване е обонятелната ямка. Напред се намират месести образувания-антени и палпи ( от тях животното се сблъсква-осезателна функция). Движението се осъществява в една посока и това води до обособяването на главовия отдел. Перистомиумът носи перистомални цири-сетивна функция-осезание.

   При прикрепените полихети,които се наричат седентарни,простомиумът се превръща в перовидни структури наречени радиоли. Те служат за дишане. Туловището=трупът=тялото е сегментирано (еднакво и различно). Сегментите отдясно и отляво носят месест израстък параподи.Параподият е двигателен органел. Появява се тук за първи път. Параподите са меки и така животното се опира я тях и се движи по-бързо (първоначалник на членестия крайник). Има две части:месеста гръбна и една коремна.

Гръбната се нарича нотопод, а коремната невропод. Те носят цири,които изпълняват сетивната функция. Гръбният цирус се превръща в дихателен орган. Тези образувания не са достатъчни червеят да се зацепи добре към субстрата. И се образувта трвъди четинки. Развиват се още две дебели четинки  наречени ацикули.Имат роля на дръжка на метла (за опора). Името на тези червеи идва от огромният брой четинки,които притежават.

   Морската мишка (Hermione hystrix)е много интересен черсей. Женската проявява грижа към потомството. Всеки цирус се превръща в тънки белезникави пластинки-елитри. Под тях излизат яйцата от специални отвори и се оформят камери,където се отглеждат ембрионите.

   Много видове ,които са слабо подвижни или са прикрепени като пясъчният червей (Arenicola marina) , са много вкусни за рибите. Тялото им е по-различно от другите. То е по—несиметрично,липсват параподи-има само остатъци от тях. Аналната част е тънка. Живеят в дупка на дъното. Притежават много кожни жлези за усвояването на пясъка. Тялото седи вътре  в дупката,като опашната част се подава. От време на време и устният отвор също се подава.

Пясъчният червей се храни с тинята( с устния си отвор). Опашната част се движи напред. В гръдната част се намират дихателните органи. Почти цялото тяло е скрито ,но рибите с мустачетата си го усещат,захапват го,дърпат го. Червят скъсва опашната си част (няколко см от нея) и тя регенерира след това и червеят оцелява.
   Предната част е типична, но задната е по-тънка,по-оцветена. Нарича се епитокна част. Предната се нарича атокна. Тези червеи имат слабо развита полова система. Всеки сегмент на тялото има полови клетки. Нямат полови проводници. През стените на тялото се изхвърлят развитите полови продукти. При други видове има контакт между половите жлези и отделителните органи и от тям се озхвърлят развитите полови продукти. При други в епитокната част има само полови жлези и продукти. При размножаването епитокните части се откъсват,движат се към повърхността на водата. По олекотени са заради водата в тях. На повърхността се оплождат- Eunice viridis-веднъж в годината при пълнолуние вечер се оплождат. Местните,където живеят тези вервей ,ги събират с цетки понеже са много вкусни. Правят нектар,тъй като са богати на органични вещества. Също така мога да се изсушават като солети. Имат кръвен пигмент  придаващ зелен цвят-хлорокроанин. Ако тези червеи изчезнат ще изчезнат и рибите(попчета,дънни).Съдържат неристотоксин. Това е токсично вещество. Използва се за изследване действието на клетъчните мембрани,други променят сърдечния ритъм. Използват се за моделиране на различни заболявания. Източник за лечение на онкологични заболявания. Неристотоксинът е синтезиран и изкуствено- в токсичен само за насекомите, а не за животните. Така се изпозлва под името-падам за борба с вредители по ориза. То в пример за използването на биологично активните вещества. Автор: Албена Иванова